/13.11.2026/

Зад всеки колега се крие интересна лична история, талант или страст, която го вдъхновява и му дава енергия. Днес ви срещаме с Христинка Ганчева – оперативен счетоводител в Ховаг, която носи любовта към българските народни танци в сърцето си и е част от група за народни танци.

За нея танцът е много повече от хоби – той е емоция, традиция, дисциплина и усещане за принадлежност към общност.

На 25.10.26 Христинка – заедно с Даниела Пенева, ключова фигура в нашата продукция – участва като част от ансамбъл от 200 изпълнители в Националния дворец на културата в София. Най-големият културен център в Югоизточна Европа беше препълнен за спектакъла. Последва и представление в родния ни град Търговище. Проявите бяха от най-висока класа и възхитиха стотици зрители.

Христинка, как започна твоята история с народните танци?

-Когато бях на седем, една госпожа дойде в училище и ме попита: искаш ли да танцуваш балет? Не знаех какво е балет, но исках. Тогава тази жена, Мариам Макарнаян, разпали в мен любовта към танца, която гори и до днес. Помня първото си участие – бях на седем, в ролята на пиленце. В момента, в който се появих на сцената, залата избухна в аплодисменти, тъй като бях доста дребничка за възрастта си. Много мил спомен.

Какво е общото между добрия танцов състав и добрия работен екип?

-Взаимното уважение, готовността за помощ и подкрепа, и съзнанието да дадеш най- доброто от себе си. Успехът на компанията е резултат от синхрона между всички нас – ако един сгреши стъпката, това се отразява на целия танц.

Какво те мотивира да продължаваш, когато си уморена или имаш натоварен ден?

-Точно в натоварените дни танцовата зала е моето място за презареждане, където танцът ме съживява и вдъхновява.

Какво означават за теб българските народни танци?

-Танците са част от същността ми – те ме зареждат и вдъхновяват. Народните танци са част от нашите  традиции, нашата идентичност, живата връзка с нашето минало и с мъдростта на предците ни.

Какво би казала на колегите, които имат любимо занимание или мечта, но все още не са намерили време да му се посветят?

-Да не отлагат, да имат смелостта да опитат. Първата стъпка е най-трудна, но задължително я направете! Най-големият провал е страхът да пробваш!